23 мая 2005 г., 23:27
Няма те../в памет на Юлиян Манзаров/
/в памет на Юлиян Манзаров - загинал в р.Лим/
Защо животът е жесток,
защо го има този порок
да отнема деца и невинни
от близки, приятели и роднини?
Ти беше слънцето в нашия живот,
ти беше гордостта на нашия род,
мъката ни е безкрайна и неутешима,
тъгата ни е болезнена и непреодолима.
Красив и хубав ще те помним,
с мъката едва ли ще се преборим,
името ти ще прославим
никога, никога няма да те забравим!
Скъпи наш Юли,
много, много боли ни,
че не си вече в клас,
нито между нас.
Защо съдбата е жестока
така нелепа и несправедлива,
защо не те почака
да изпълниш своята мечта любима?
Футбол да играеш в чужбина,
но уви това ти се размина,
твоята мечта голяма
Юли, това не стана.
Ти беше радост у дома,
ти беше слънчицето в класа,
ти беше и героят на града
като спаси толкова деца!
А теб сега те няма и скърбим,
винаги за нас ще бъдеш незабравим!
Няма те между нас вече
защо така бе човече?
Няма те,няма те, крещим
и безкрайно скърбим.
Мъката ни е голяма
за нас утеха няма.
Почивай в мир мило дете,
дано Господ в Рая те отведе!
Защо животът е жесток,
защо го има този порок
да отнема деца и невинни
от близки, приятели и роднини?
Ти беше слънцето в нашия живот,
ти беше гордостта на нашия род,
мъката ни е безкрайна и неутешима,
тъгата ни е болезнена и непреодолима.
Красив и хубав ще те помним,
с мъката едва ли ще се преборим,
името ти ще прославим
никога, никога няма да те забравим!
Скъпи наш Юли,
много, много боли ни,
че не си вече в клас,
нито между нас.
Защо съдбата е жестока
така нелепа и несправедлива,
защо не те почака
да изпълниш своята мечта любима?
Футбол да играеш в чужбина,
но уви това ти се размина,
твоята мечта голяма
Юли, това не стана.
Ти беше радост у дома,
ти беше слънчицето в класа,
ти беше и героят на града
като спаси толкова деца!
А теб сега те няма и скърбим,
винаги за нас ще бъдеш незабравим!
Няма те между нас вече
защо така бе човече?
Няма те,няма те, крещим
и безкрайно скърбим.
Мъката ни е голяма
за нас утеха няма.
Почивай в мир мило дете,
дано Господ в Рая те отведе!
© ЪЭ Юйъ Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
тъжно е
-
Това, което си написала ме натъжи... Много е силно!
-
Фабиана благодаря и поздравления за стиха, много е силно това ,което си написала!
-
admin благодаря ти !
-
Аз също написах един стих в памет на загиналите дечица в р. Лим и ми се прииска да го публикувам, като продължение на темата:
ПОЧЕРНЕЛИТЕ МАЙКИ
Изгорелите майки,
почернелите майки,
майките с черни забрадки.
Как ли сърцето човешко,
толкова мъка и скръб
ще сбере, когато от света
си отиде невинно дете.
Ще избухне пожар,
ще изригне вулкан,
ще се срине скала
от майчина обич, жал и тъга.
Господи, защо ги отне,
защо тъй жестоко строши
тези крехки криле.
Колко черни и пусти гнезда,
а на майките в скута
сякаш ледени буци лежат
и къде са, къде...
обичните детски ръце...
Поклон! -
поклон пред светлата му памет
п.п.
бяхме приятели но уви по какъв начин се разделихме -
Браво!
Колкото до откровеното заяждане - то не се толелира, затова изтрих коментарите!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
