May 23, 2005, 11:27 PM

Няма те../в памет на Юлиян Манзаров/

  Poetry
3.4K 0 7
/в памет на Юлиян Манзаров - загинал в р.Лим/

Защо животът е жесток,
защо го има този порок
да отнема деца и невинни
от близки, приятели и роднини?
Ти беше слънцето в нашия живот,
ти беше гордостта на нашия род,
мъката ни е безкрайна и неутешима,
тъгата ни е болезнена и непреодолима.
Красив и хубав ще те помним,
с мъката едва ли ще се преборим,
името ти ще прославим
никога, никога няма да те забравим!
Скъпи наш Юли,
много, много боли ни,
че не си вече в клас,
нито между нас.
Защо съдбата е жестока
така нелепа и несправедлива,
защо не те почака
да изпълниш своята мечта любима?
Футбол да играеш в чужбина,
но уви това ти се размина,
твоята мечта голяма
Юли, това не стана.
Ти беше радост у дома,
ти беше слънчицето в класа,
ти беше и героят на града
като спаси толкова деца!
А теб сега те няма и скърбим,
винаги за нас ще бъдеш незабравим!
Няма те между нас вече
защо така бе човече?
Няма те,няма те, крещим
и безкрайно скърбим.
Мъката ни е голяма
за нас утеха няма.
Почивай в мир мило дете,
дано Господ в Рая те отведе! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЪЭ Юйъ All rights reserved.

Comments

Comments

  • тъжно е
  • Това, което си написала ме натъжи... Много е силно!
  • Фабиана благодаря и поздравления за стиха, много е силно това ,което си написала!
  • admin благодаря ти !
  • Аз също написах един стих в памет на загиналите дечица в р. Лим и ми се прииска да го публикувам, като продължение на темата:

    ПОЧЕРНЕЛИТЕ МАЙКИ

    Изгорелите майки,
    почернелите майки,
    майките с черни забрадки.
    Как ли сърцето човешко,
    толкова мъка и скръб
    ще сбере, когато от света
    си отиде невинно дете.
    Ще избухне пожар,
    ще изригне вулкан,
    ще се срине скала
    от майчина обич, жал и тъга.
    Господи, защо ги отне,
    защо тъй жестоко строши
    тези крехки криле.
    Колко черни и пусти гнезда,
    а на майките в скута
    сякаш ледени буци лежат
    и къде са, къде...
    обичните детски ръце...

    Поклон!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...