Няма те../в памет на Юлиян Манзаров/
Защо животът е жесток,
защо го има този порок
да отнема деца и невинни
от близки, приятели и роднини?
Ти беше слънцето в нашия живот,
ти беше гордостта на нашия род,
мъката ни е безкрайна и неутешима,
тъгата ни е болезнена и непреодолима.
Красив и хубав ще те помним,
с мъката едва ли ще се преборим,
името ти ще прославим
никога, никога няма да те забравим!
Скъпи наш Юли,
много, много боли ни,
че не си вече в клас,
нито между нас.
Защо съдбата е жестока
така нелепа и несправедлива,
защо не те почака
да изпълниш своята мечта любима?
Футбол да играеш в чужбина,
но уви това ти се размина,
твоята мечта голяма
Юли, това не стана.
Ти беше радост у дома,
ти беше слънчицето в класа,
ти беше и героят на града
като спаси толкова деца!
А теб сега те няма и скърбим,
винаги за нас ще бъдеш незабравим!
Няма те между нас вече
защо така бе човече?
Няма те,няма те, крещим
и безкрайно скърбим.
Мъката ни е голяма
за нас утеха няма.
Почивай в мир мило дете,
дано Господ в Рая те отведе!
© ЪЭ Юйъ All rights reserved.