23.05.2005 г., 23:27

Няма те../в памет на Юлиян Манзаров/

3.4K 0 7
/в памет на Юлиян Манзаров - загинал в р.Лим/

Защо животът е жесток,
защо го има този порок
да отнема деца и невинни
от близки, приятели и роднини?
Ти беше слънцето в нашия живот,
ти беше гордостта на нашия род,
мъката ни е безкрайна и неутешима,
тъгата ни е болезнена и непреодолима.
Красив и хубав ще те помним,
с мъката едва ли ще се преборим,
името ти ще прославим
никога, никога няма да те забравим!
Скъпи наш Юли,
много, много боли ни,
че не си вече в клас,
нито между нас.
Защо съдбата е жестока
така нелепа и несправедлива,
защо не те почака
да изпълниш своята мечта любима?
Футбол да играеш в чужбина,
но уви това ти се размина,
твоята мечта голяма
Юли, това не стана.
Ти беше радост у дома,
ти беше слънчицето в класа,
ти беше и героят на града
като спаси толкова деца!
А теб сега те няма и скърбим,
винаги за нас ще бъдеш незабравим!
Няма те между нас вече
защо така бе човече?
Няма те,няма те, крещим
и безкрайно скърбим.
Мъката ни е голяма
за нас утеха няма.
Почивай в мир мило дете,
дано Господ в Рая те отведе! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЪЭ Юйъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • тъжно е
  • Това, което си написала ме натъжи... Много е силно!
  • Фабиана благодаря и поздравления за стиха, много е силно това ,което си написала!
  • admin благодаря ти !
  • Аз също написах един стих в памет на загиналите дечица в р. Лим и ми се прииска да го публикувам, като продължение на темата:

    ПОЧЕРНЕЛИТЕ МАЙКИ

    Изгорелите майки,
    почернелите майки,
    майките с черни забрадки.
    Как ли сърцето човешко,
    толкова мъка и скръб
    ще сбере, когато от света
    си отиде невинно дете.
    Ще избухне пожар,
    ще изригне вулкан,
    ще се срине скала
    от майчина обич, жал и тъга.
    Господи, защо ги отне,
    защо тъй жестоко строши
    тези крехки криле.
    Колко черни и пусти гнезда,
    а на майките в скута
    сякаш ледени буци лежат
    и къде са, къде...
    обичните детски ръце...

    Поклон!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...