*Нямам име*

1 oct 2018, 10:39

Нямам име

Poesía » De amor

502 0 0

Сънувах слънчеви лъчи.
Нежно кожата ми галеха.
И присвивах умело очи,
усещайки полъха на вятъра.

Светът ми бе красив,
душата ми - в покой.
После ти се появи
и започна порой...

Не сънувам слънце вече,
а връхлитат ме вълни.
И чувствам всяка вечер
как сърцето ми гори.

Аз изгарям и се давя,
поглъщана от мисли.
Ти разлистваш ме и ме оставяш
погребана сама в света си...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas

Нямам име