*Нямам име*
860
0
0
Сънувах слънчеви лъчи.
Нежно кожата ми галеха.
И присвивах умело очи,
усещайки полъха на вятъра.
Светът ми бе красив,
душата ми - в покой.
После ти се появи
и започна порой...
Не сънувам слънце вече,
а връхлитат ме вълни.
И чувствам всяка вечер
как сърцето ми гори.
Аз изгарям и се давя,
поглъщана от мисли.
Ти разлистваш ме и ме оставяш
погребана сама в света си...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Диляна Георгиева Todos los derechos reservados
