*Нямам име*

Сънувах слънчеви лъчи.
Нежно кожата ми галеха.
И присвивах умело очи,
усещайки полъха на вятъра.

Светът ми бе красив,
душата ми - в покой.
После ти се появи
и започна порой...

Не сънувам слънце вече, 
а връхлитат ме вълни.
И чувствам всяка вечер
как сърцето ми гори.

Аз изгарям и се давя,
поглъщана от мисли.
Ти разлистваш ме и ме оставяш
погребана сама в света си...