*Нямам име*

1.10.2018 г., 10:39 ч.

Нямам име

Поезия » Любовна

503 0 0

Сънувах слънчеви лъчи.
Нежно кожата ми галеха.
И присвивах умело очи,
усещайки полъха на вятъра.

Светът ми бе красив,
душата ми - в покой.
После ти се появи
и започна порой...

Не сънувам слънце вече,
а връхлитат ме вълни.
И чувствам всяка вечер
как сърцето ми гори.

Аз изгарям и се давя,
поглъщана от мисли.
Ти разлистваш ме и ме оставяш
погребана сама в света си...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Свързани произведения

Коментари

Предложения

Нямам име