*Нямам име*
850
0
0
Сънувах слънчеви лъчи.
Нежно кожата ми галеха.
И присвивах умело очи,
усещайки полъха на вятъра.
Светът ми бе красив,
душата ми - в покой.
После ти се появи
и започна порой...
Не сънувам слънце вече,
а връхлитат ме вълни.
И чувствам всяка вечер
как сърцето ми гори.
Аз изгарям и се давя,
поглъщана от мисли.
Ти разлистваш ме и ме оставяш
погребана сама в света си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Георгиева Всички права запазени
