*Нямам име*
856
0
0
Сънувах слънчеви лъчи.
Нежно кожата ми галеха.
И присвивах умело очи,
усещайки полъха на вятъра.
Светът ми бе красив,
душата ми - в покой.
После ти се появи
и започна порой...
Не сънувам слънце вече,
а връхлитат ме вълни.
И чувствам всяка вечер
как сърцето ми гори.
Аз изгарям и се давя,
поглъщана от мисли.
Ти разлистваш ме и ме оставяш
погребана сама в света си...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диляна Георгиева Все права защищены
