29 dic 2012, 12:16

Нямаше причина 

  Poesía » De amor
690 1 1

Подаде му ръка за „Довиждане“...
Целуна го за „Сбогом“...
Тръгна си... но не защото искаше...
Просто усмивката му вече липсваше...
Тръгна си...

Навън валеше и червената ù рокля
на нищо не приличаше...
Спиралата ù се разтичаше, но не от сълзи,
а от капките дъжд по лицето ù...
Да! Болеше я!
Но не плачеше...

Не съжаляваше за изгубеното време...
Напротив... благодареше за срещата им!
Вече ù липсваше... но не спираше...
Смело напред вървеше!
Да! Обичаше го!
Но вече нямаше причина да остане...

© Александра Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тъжно и много красиво!
    Нека главната героиня продължава да го обича и тази любов да не я наранява, а да я радва.!!!
    Поздравления за стиха и дълбоките чувства в него!
Propuestas
: ??:??