Dec 29, 2012, 12:16 PM

Нямаше причина

Poetry » Love

1K 1 1

Подаде му ръка за „Довиждане“...
Целуна го за „Сбогом“...
Тръгна си... но не защото искаше...
Просто усмивката му вече липсваше...
Тръгна си...

Навън валеше и червената ù рокля
на нищо не приличаше...
Спиралата ù се разтичаше, но не от сълзи,
а от капките дъжд по лицето ù...
Да! Болеше я!
Но не плачеше...

Не съжаляваше за изгубеното време...
Напротив... благодареше за срещата им!
Вече ù липсваше... но не спираше...
Смело напред вървеше!
Да! Обичаше го!
Но вече нямаше причина да остане...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vancheto13 (Иваничка Петкова)

Тъжно и много красиво!
Нека главната героиня продължава да го обича и тази любов да не я наранява, а да я радва.!!!
Поздравления за стиха и дълбоките чувства в него!

2012-12-29T12:19:49+02:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0