29.12.2012 г., 12:16

Нямаше причина

1K 1 1

Подаде му ръка за „Довиждане“...
Целуна го за „Сбогом“...
Тръгна си... но не защото искаше...
Просто усмивката му вече липсваше...
Тръгна си...

Навън валеше и червената ù рокля
на нищо не приличаше...
Спиралата ù се разтичаше, но не от сълзи,
а от капките дъжд по лицето ù...
Да! Болеше я!
Но не плачеше...

Не съжаляваше за изгубеното време...
Напротив... благодареше за срещата им!
Вече ù липсваше... но не спираше...
Смело напред вървеше!
Да! Обичаше го!
Но вече нямаше причина да остане...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно и много красиво!
    Нека главната героиня продължава да го обича и тази любов да не я наранява, а да я радва.!!!
    Поздравления за стиха и дълбоките чувства в него!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...