29.12.2012 г., 12:16 ч.

Нямаше причина 

  Поезия » Любовна
689 1 1

Подаде му ръка за „Довиждане“...
Целуна го за „Сбогом“...
Тръгна си... но не защото искаше...
Просто усмивката му вече липсваше...
Тръгна си...

Навън валеше и червената ù рокля
на нищо не приличаше...
Спиралата ù се разтичаше, но не от сълзи,
а от капките дъжд по лицето ù...
Да! Болеше я!
Но не плачеше...

Не съжаляваше за изгубеното време...
Напротив... благодареше за срещата им!
Вече ù липсваше... но не спираше...
Смело напред вървеше!
Да! Обичаше го!
Но вече нямаше причина да остане...

© Александра Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжно и много красиво!
    Нека главната героиня продължава да го обича и тази любов да не я наранява, а да я радва.!!!
    Поздравления за стиха и дълбоките чувства в него!
Предложения
: ??:??