29 дек. 2012 г., 12:16

Нямаше причина

1K 1 1

Подаде му ръка за „Довиждане“...
Целуна го за „Сбогом“...
Тръгна си... но не защото искаше...
Просто усмивката му вече липсваше...
Тръгна си...

Навън валеше и червената ù рокля
на нищо не приличаше...
Спиралата ù се разтичаше, но не от сълзи,
а от капките дъжд по лицето ù...
Да! Болеше я!
Но не плачеше...

Не съжаляваше за изгубеното време...
Напротив... благодареше за срещата им!
Вече ù липсваше... но не спираше...
Смело напред вървеше!
Да! Обичаше го!
Но вече нямаше причина да остане...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжно и много красиво!
    Нека главната героиня продължава да го обича и тази любов да не я наранява, а да я радва.!!!
    Поздравления за стиха и дълбоките чувства в него!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....