the_r0se (Теодора Драгиева)
178

19 feb 2014, 0:02

Нямаше въздух...

Poesía » Otra

929 0 1

Нямаше въздух,

защото докато пътувахме

като смачкани пилета,

издишахме всичко.

Тъкмо си мислих,

че ще припадна,

буквите ме удряха

по носа,

опитвах се

да го измисля,

живота си,

когато погледът ми спря,

последната прашинка

кислород се изпари,

спря хъркащата баба

и спря радиото

с досадните си

политически извращения...

останах сама...

пред мен

белите хълбоци

на Стара планина

дишаха тежко...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

krchernev (Красимир Чернев)

Е много ми хареса това! Сякаш го съпреживях точно по твоя начин!
И, разбира се, краят е чудесен!

2014-02-19T09:29:46+02:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0