19 февр. 2014 г., 00:02

Нямаше въздух...

930 0 1

Нямаше въздух,

защото докато пътувахме

като смачкани пилета,

издишахме всичко.

Тъкмо си мислих,

че ще припадна,

буквите ме удряха

по носа,

опитвах се

да го измисля,

живота си,

когато погледът ми спря,

последната прашинка

кислород се изпари,

спря хъркащата баба

и спря радиото

с досадните си

политически извращения...

останах сама...

пред мен

белите хълбоци

на Стара планина

дишаха тежко...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Драгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е много ми хареса това! Сякаш го съпреживях точно по твоя начин!
    И, разбира се, краят е чудесен!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...