19 февр. 2014 г., 00:02

Нямаше въздух... 

  Поэзия » Другая
638 0 1

Нямаше въздух,

защото докато пътувахме

като смачкани пилета,

издишахме всичко.

Тъкмо си мислих,

че ще припадна,

буквите ме удряха

по носа,

опитвах се

да го измисля,

живота си,

когато погледът ми спря,

последната прашинка

кислород се изпари,

спря хъркащата баба

и спря радиото

с досадните си

политически извращения...

останах сама...

пред мен

белите хълбоци

на Стара планина

дишаха тежко...

© Теодора Драгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Е много ми хареса това! Сякаш го съпреживях точно по твоя начин!
    И, разбира се, краят е чудесен!
Предложения
: ??:??