Нямаше въздух...
Нямаше въздух,
защото докато пътувахме
като смачкани пилета,
издишахме всичко.
Тъкмо си мислих,
че ще припадна,
буквите ме удряха
по носа,
опитвах се
да го измисля,
живота си,
когато погледът ми спря,
последната прашинка
кислород се изпари,
спря хъркащата баба
и спря радиото
с досадните си
политически извращения...
останах сама...
пред мен
белите хълбоци
на Стара планина
дишаха тежко...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
