Нямаше въздух,
защото докато пътувахме
като смачкани пилета,
издишахме всичко.
Тъкмо си мислих,
че ще припадна,
буквите ме удряха
по носа,
опитвах се
да го измисля,
живота си,
когато погледът ми спря,
последната прашинка
кислород се изпари,
спря хъркащата баба
и спря радиото
с досадните си
политически извращения...
останах сама...
пред мен
белите хълбоци
на Стара планина
дишаха тежко...
© Теодора Драгиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
