Feb 19, 2014, 12:02 AM

Нямаше въздух... 

  Poetry » Other
557 0 1

Нямаше въздух,

защото докато пътувахме

като смачкани пилета,

издишахме всичко.

Тъкмо си мислих,

че ще припадна,

буквите ме удряха

по носа,

опитвах се

да го измисля,

живота си,

когато погледът ми спря,

последната прашинка

кислород се изпари,

спря хъркащата баба

и спря радиото

с досадните си

политически извращения...

останах сама...

пред мен

белите хълбоци

на Стара планина

дишаха тежко...

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Е много ми хареса това! Сякаш го съпреживях точно по твоя начин!
    И, разбира се, краят е чудесен!
Random works
: ??:??