19 sept 2022, 14:51  

Нямо кино 

  Poesía » De amor
259 5 8

НЯМО КИНО

 

Сгрешил си пътя, затова

сега ще трябва да си идеш.

Затъвам в съскаща трева

и прегоряла паламида,

нагазвам в есенна печал –

и всеки спомен ми е в тежест.

Приключи филмът – черно-бял,

ти беше тих и много нежен.

Без думи, без излишен звук –

една прекрасна пантомима.

Намирах те – и там, и тук,

така усещах, че те имам.

Но вместо цветен епилог –

връхлита зимата без милост.

И знам, че няма аналог,

и че дъхът ѝ е убийствен.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??