19.09.2022 г., 14:51 ч.  

Нямо кино 

  Поезия » Любовна
311 5 8
Сгрешил си пътя, затова
сега ще трябва да си идеш.
Затъвам в съскаща трева
и прегоряла паламида,
нагазвам в есенна печал –
и всеки спомен ми е в тежест.
Приключи филмът – черно-бял,
ти беше тих и много нежен.
Без думи, без излишен звук –
една прекрасна пантомима.
Намирах те – и там, и тук,
така усещах, че те имам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Предложения
: ??:??