Приседнах при залез на балкона,
морето шумеше като при есен –
чайките, кръжащи по небосклона,
за музата пееха някаква песен:
''Музо, герой и рима
сред действителност ранима...
Верен страж...
и на самотен плаж...
Наричаме те с различни имена
в творческата вечност...
И сред спомени и времена
ти си прелестна със своята безконечност... ...