26.03.2015 г., 21:59  

Сред песента на чайките...

1.7K 0 2

Приседнах при залез на балкона,

морето шумеше като  при есен –

чайките, кръжащи по небосклона,

за музата пееха някаква песен:

 

 

''Музо, герой и рима

сред действителност ранима...

Верен страж...

и на самотен плаж...

 

Наричаме те с различни имена

в творческата  вечност...

И сред спомени и времена

ти си прелестна със своята безконечност...

 

 

Лодка...

Сред живот разходка...

Стряха –

за душата ни плаха...''

...

Сипах си чаша сок,

взех химикал и хартия

и водена от някакъв душевен поток,

себе си сред римите исках да открия.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Дечевска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами то съдбата на можещите творци в историята често се сблъсква с критици като Вас ...... но няма да позваля дабъдете моя палач!
  • Mislq è w dne6no vreme kritici kato vas za sujalenie obirat ovaciite!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...