26.03.2015 г., 21:59  

Сред песента на чайките...

1.7K 0 2

Приседнах при залез на балкона,

морето шумеше като  при есен –

чайките, кръжащи по небосклона,

за музата пееха някаква песен:

 

 

''Музо, герой и рима

сред действителност ранима...

Верен страж...

и на самотен плаж...

 

Наричаме те с различни имена

в творческата  вечност...

И сред спомени и времена

ти си прелестна със своята безконечност...

 

 

Лодка...

Сред живот разходка...

Стряха –

за душата ни плаха...''

...

Сипах си чаша сок,

взех химикал и хартия

и водена от някакъв душевен поток,

себе си сред римите исках да открия.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Дечевска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами то съдбата на можещите творци в историята често се сблъсква с критици като Вас ...... но няма да позваля дабъдете моя палач!
  • Mislq è w dne6no vreme kritici kato vas za sujalenie obirat ovaciite!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...