Приседнах при залез на балкона,
морето шумеше като при есен –
чайките, кръжащи по небосклона,
за музата пееха някаква песен:
''Музо, герой и рима
сред действителност ранима...
Верен страж...
и на самотен плаж...
Наричаме те с различни имена
в творческата вечност...
И сред спомени и времена
ти си прелестна със своята безконечност...
Лодка...
Сред живот разходка...
Стряха –
за душата ни плаха...''
...
Сипах си чаша сок,
взех химикал и хартия
и водена от някакъв душевен поток,
себе си сред римите исках да открия.
© Мариета Дечевска Все права защищены