о.з.

6 sept 2005, 0:00

Poesía

929 0 1

Слиза от жалейката
о.з. полковника,
сяда до нея на пейката,
нервно поглеждайки часовника.
Непривично невидим
на последния полк
пред портала
пак привично угрижен
пита: “Как си живяла?
Младите как са?
Добре ли? Внучето студентка ли е вече?
Топлиш ли студените постели? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

о.з.

Искате да прочетете повече?

Propuestas