о.з.
Слиза от жалейката
о.з. полковника,
сяда до нея на пейката,
нервно поглеждайки часовника.
Непривично невидим
на последния полк
пред портала
пак привично угрижен
пита: “Как си живяла?
Младите как са?
Добре ли? Внучето студентка ли е вече?
Топлиш ли студените постели?
Не тъжи, че съм далече,
така ни беше отредено.”…
Но преди всяка грижа
във теб да разнищи
писва дежурната бойна сирена…
Той отлита без “Сбогом”
към небесното си летище.
о.з. полковника,
сяда до нея на пейката,
нервно поглеждайки часовника.
Непривично невидим
на последния полк
пред портала
пак привично угрижен
пита: “Как си живяла?
Младите как са?
Добре ли? Внучето студентка ли е вече?
Топлиш ли студените постели?
Не тъжи, че съм далече,
така ни беше отредено.”…
Но преди всяка грижа
във теб да разнищи
писва дежурната бойна сирена…
Той отлита без “Сбогом”
към небесното си летище.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Динински Всички права запазени
