6 сент. 2005 г., 00:00

о.з.

1.1K 0 1
Слиза от жалейката
о.з. полковника,
сяда до нея на пейката,
нервно поглеждайки часовника.
Непривично невидим
на последния полк
пред портала
пак привично угрижен
пита: “Как си живяла?
Младите как са?
Добре ли? Внучето студентка ли е вече?
Топлиш ли студените постели?
Не тъжи, че съм далече,
така ни беше отредено.”…
Но преди всяка грижа
във теб да разнищи
писва дежурната бойна сирена…
Той отлита без “Сбогом”
към небесното си летище.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Динински Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...