о.з.
Слиза от жалейката
о.з. полковника,
сяда до нея на пейката,
нервно поглеждайки часовника.
Непривично невидим
на последния полк
пред портала
пак привично угрижен
пита: “Как си живяла?
Младите как са?
Добре ли? Внучето студентка ли е вече?
Топлиш ли студените постели?
Не тъжи, че съм далече,
така ни беше отредено.”…
Но преди всяка грижа
във теб да разнищи
писва дежурната бойна сирена…
Той отлита без “Сбогом”
към небесното си летище.
о.з. полковника,
сяда до нея на пейката,
нервно поглеждайки часовника.
Непривично невидим
на последния полк
пред портала
пак привично угрижен
пита: “Как си живяла?
Младите как са?
Добре ли? Внучето студентка ли е вече?
Топлиш ли студените постели?
Не тъжи, че съм далече,
така ни беше отредено.”…
Но преди всяка грижа
във теб да разнищи
писва дежурната бойна сирена…
Той отлита без “Сбогом”
към небесното си летище.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Динински Все права защищены
