о.з.

Sep 6, 2005, 12:00 AM

Poetry

951 0 1

Слиза от жалейката
о.з. полковника,
сяда до нея на пейката,
нервно поглеждайки часовника.
Непривично невидим
на последния полк
пред портала
пак привично угрижен
пита: “Как си живяла?
Младите как са?
Добре ли? Внучето студентка ли е вече?
Топлиш ли студените постели? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

о.з.

Want to read more?

Random works