daik (Георги Динински) daik (Георги Динински)
5 357
Sep 6, 2005, 12:00 AM

о.з.

  Poetry
1.1K 0 1
Слиза от жалейката
о.з. полковника,
сяда до нея на пейката,
нервно поглеждайки часовника.
Непривично невидим
на последния полк
пред портала
пак привично угрижен
пита: “Как си живяла?
Младите как са?
Добре ли? Внучето студентка ли е вече?
Топлиш ли студените постели?
Не тъжи, че съм далече,
така ни беше отредено.”…
Но преди всяка грижа
във теб да разнищи
писва дежурната бойна сирена…
Той отлита без “Сбогом”
към небесното си летище.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Динински All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0