27 abr 2007, 11:04

обеден ескиз

  Poesía
843 0 8

Това се случи по обяд,
когато улиците пееха
от стъпките към ресторанти
и кафенета пъстрогреещи.

Това се случи толкоз бързо
и неусетно се преплете
като подробност от ескиза,
нахлупил шапка с бяло цвете.

А около шапката във танц
летяха пеперуди сини -
пчела една, звън на комар
и южен смях в букет от лилии.

Това се случи по обяд,
когато всички бяха гладни
и търсеха свободно място
в претъпканите закусвални.

Не помня нищо след това,
наситена от  аромати,
които точно по обяд
застлаха масата на щастието.

Гореше слънце, сякаш мак
в лъчистата небесна рамка,
а в  календара си видях,
че липсва точно тази дата.

А беше сякаш по обяд
и младостта опиянаващо
наливаше мечти в бокал,
и аз забравих да обядвам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...