27 апр. 2007 г., 11:04

обеден ескиз

842 0 8

Това се случи по обяд,
когато улиците пееха
от стъпките към ресторанти
и кафенета пъстрогреещи.

Това се случи толкоз бързо
и неусетно се преплете
като подробност от ескиза,
нахлупил шапка с бяло цвете.

А около шапката във танц
летяха пеперуди сини -
пчела една, звън на комар
и южен смях в букет от лилии.

Това се случи по обяд,
когато всички бяха гладни
и търсеха свободно място
в претъпканите закусвални.

Не помня нищо след това,
наситена от  аромати,
които точно по обяд
застлаха масата на щастието.

Гореше слънце, сякаш мак
в лъчистата небесна рамка,
а в  календара си видях,
че липсва точно тази дата.

А беше сякаш по обяд
и младостта опиянаващо
наливаше мечти в бокал,
и аз забравих да обядвам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дакота Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...