обеден ескиз
Това се случи по обяд,
когато улиците пееха
от стъпките към ресторанти
и кафенета пъстрогреещи.
Това се случи толкоз бързо
и неусетно се преплете
като подробност от ескиза,
нахлупил шапка с бяло цвете.
А около шапката във танц
летяха пеперуди сини -
пчела една, звън на комар
и южен смях в букет от лилии.
Това се случи по обяд,
когато всички бяха гладни
и търсеха свободно място
в претъпканите закусвални.
Не помня нищо след това,
наситена от аромати,
които точно по обяд
застлаха масата на щастието.
Гореше слънце, сякаш мак
в лъчистата небесна рамка,
а в календара си видях,
че липсва точно тази дата.
А беше сякаш по обяд
и младостта опиянаващо
наливаше мечти в бокал,
и аз забравих да обядвам.
© Дакота All rights reserved.
*