27.04.2007 г., 11:04

обеден ескиз

839 0 8

Това се случи по обяд,
когато улиците пееха
от стъпките към ресторанти
и кафенета пъстрогреещи.

Това се случи толкоз бързо
и неусетно се преплете
като подробност от ескиза,
нахлупил шапка с бяло цвете.

А около шапката във танц
летяха пеперуди сини -
пчела една, звън на комар
и южен смях в букет от лилии.

Това се случи по обяд,
когато всички бяха гладни
и търсеха свободно място
в претъпканите закусвални.

Не помня нищо след това,
наситена от  аромати,
които точно по обяд
застлаха масата на щастието.

Гореше слънце, сякаш мак
в лъчистата небесна рамка,
а в  календара си видях,
че липсва точно тази дата.

А беше сякаш по обяд
и младостта опиянаващо
наливаше мечти в бокал,
и аз забравих да обядвам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дакота Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...