19 dic 2008, 15:33

Обещах светлина

  Poesía
668 0 9

 

Обещах светлина

на душата си.

Ето -

на разходка я водя

в планината,

където

да отпива

на глътки

живот

от недрата

на мига,

любовта,

вечността,

чистотата...

Обещах й

да диша,

да усеща,

да бъде

и да вижда

дълбоко

и ясно -

до дъно

сътвореното

с обич

за нея;

да знае,

за да иска,

да помни,

дори да мечтае...

 

Обещах на душата си

много надежда

преди Коледа -

виж я -

чак щастлива

изглежда!...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...