Dec 19, 2008, 3:33 PM

Обещах светлина

  Poetry
671 0 9

 

Обещах светлина

на душата си.

Ето -

на разходка я водя

в планината,

където

да отпива

на глътки

живот

от недрата

на мига,

любовта,

вечността,

чистотата...

Обещах й

да диша,

да усеща,

да бъде

и да вижда

дълбоко

и ясно -

до дъно

сътвореното

с обич

за нея;

да знае,

за да иска,

да помни,

дори да мечтае...

 

Обещах на душата си

много надежда

преди Коледа -

виж я -

чак щастлива

изглежда!...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...