Обещах светлина
на душата си.
Ето -
на разходка я водя
в планината,
където
да отпива
на глътки
живот
от недрата
на мига,
любовта,
вечността,
чистотата...
Обещах й
да диша,
да усеща,
да бъде
и да вижда
дълбоко
и ясно -
до дъно
сътвореното
с обич
за нея;
да знае,
за да иска,
да помни,
дори да мечтае...
Обещах на душата си
много надежда
преди Коледа -
виж я -
чак щастлива
изглежда!...
© Руми Бакърджиева Всички права запазени