19.12.2008 г., 15:33

Обещах светлина

670 0 9

 

Обещах светлина

на душата си.

Ето -

на разходка я водя

в планината,

където

да отпива

на глътки

живот

от недрата

на мига,

любовта,

вечността,

чистотата...

Обещах й

да диша,

да усеща,

да бъде

и да вижда

дълбоко

и ясно -

до дъно

сътвореното

с обич

за нея;

да знае,

за да иска,

да помни,

дори да мечтае...

 

Обещах на душата си

много надежда

преди Коледа -

виж я -

чак щастлива

изглежда!...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...