8 abr 2008, 22:05

Обещание!

  Poesía
1.2K 0 3

Обещание!


 

Поглеждаш в дълбините на душата,

поглеждаш в тъжните очи...

Изправяш се лице в лице с тъгата,

а вътре в тебе болката кипи!

 


Около теб морето е безкрайно,

морето от изплакани сълзи...

Около теб витаят много мисли

и много спомени забравени...

 


В сърцето няма вече нищо -

ни радост, болка, ни тъга,

там има само тежест безгранична,

една огромна празна самота!

 


И пита те душа ранена

защо отново нея я боли?!

Какво да кажеш?! Тя е уморена

от болка, мъка и безкрай сълзи!

 


Дали ще се събудиш утре?!

Дали ще има слънце и мечти?!

Аз знам, това не те интересува,

защото чувстваш - ти изгубен си!

 


Дали ще имаш силите да станеш?!

Да продължиш с вдигната глава

и на живота да се радваш,

да литнеш в нови небеса!

 


Дано един ден болката отмине,

дано отново се усмихнеш ти!

А дотогава аз ще съм до тебе

и след това, и винаги!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...