Обещание!
Обещание!
Поглеждаш в дълбините на душата,
поглеждаш в тъжните очи...
Изправяш се лице в лице с тъгата,
а вътре в тебе болката кипи!
Около теб морето е безкрайно,
морето от изплакани сълзи...
Около теб витаят много мисли
и много спомени забравени...
В сърцето няма вече нищо -
ни радост, болка, ни тъга,
там има само тежест безгранична,
една огромна празна самота!
И пита те душа ранена
защо отново нея я боли?!
Какво да кажеш?! Тя е уморена
от болка, мъка и безкрай сълзи!
Дали ще се събудиш утре?!
Дали ще има слънце и мечти?!
Аз знам, това не те интересува,
защото чувстваш - ти изгубен си!
Дали ще имаш силите да станеш?!
Да продължиш с вдигната глава
и на живота да се радваш,
да литнеш в нови небеса!
Дано един ден болката отмине,
дано отново се усмихнеш ти!
А дотогава аз ще съм до тебе
и след това, и винаги!
© Илияна All rights reserved.
