8.04.2008 г., 22:05

Обещание!

1.2K 0 3

Обещание!


 

Поглеждаш в дълбините на душата,

поглеждаш в тъжните очи...

Изправяш се лице в лице с тъгата,

а вътре в тебе болката кипи!

 


Около теб морето е безкрайно,

морето от изплакани сълзи...

Около теб витаят много мисли

и много спомени забравени...

 


В сърцето няма вече нищо -

ни радост, болка, ни тъга,

там има само тежест безгранична,

една огромна празна самота!

 


И пита те душа ранена

защо отново нея я боли?!

Какво да кажеш?! Тя е уморена

от болка, мъка и безкрай сълзи!

 


Дали ще се събудиш утре?!

Дали ще има слънце и мечти?!

Аз знам, това не те интересува,

защото чувстваш - ти изгубен си!

 


Дали ще имаш силите да станеш?!

Да продължиш с вдигната глава

и на живота да се радваш,

да литнеш в нови небеса!

 


Дано един ден болката отмине,

дано отново се усмихнеш ти!

А дотогава аз ще съм до тебе

и след това, и винаги!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...