Обет
Да си свием гнездо, там сред скалите,
далече от вятър, от дъжд и от глъч.
Над приспивният шум на вълните
да ни буди слънцето... с първия лъч.
Да си свием гнездо, там сред скалите,
да е крепост за две туптящи сърца.
Да срещаме заедно с изгреви дните,
по залези дивни... да ни спира дъха.
С букет от звезди във вечерния мрак,
луната тихо да слиза при нас.
По лунния сърп, от вселената знак,
да танцуваме двама... нашият валс.
От умора, щом натежават очите
и телата ни млади се сливат в едно,
когато съзвездия гаснат в зорите,
да заспиваме в нешето топло гнездо.
Да си свием гнездо... сред скалите,
да ни пазят от огън и лед.
Благословени да са ни дните...
с тази клонка се вричам на теб!
08.11.2021г.
*Вдъхновено от коментар на pastirkanaswetulki(Мария Панайотова)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теодора Атанасова Todos los derechos reservados
