29 nov 2011, 11:27

Обезщетения

  Poesía
1K 0 0

Ако си ми стоварила вреди
и в главата ми е мъртва зона,
ти обезщетения ми дължиш,
защото аз без глава не мога.
Всичките ми мисли, които открадна,
да върнеш до една си задължена,
ако продължавам да страдам,
ще искам за себе си отмъщение.

Ако си ми душата покварила
и сега отвътре съм като кош,
и цялата болка въз мене стоварила,
връщайки чувството да съм лош.
Добавям и сърцето в присъдата,
дължиш ми обезщетения за вреди -
защото заради тебе изпъдих го,
нека видим какво съдът ще реши.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...