29 nov 2011, 11:27

Обезщетения

  Poesía
1K 0 0

Ако си ми стоварила вреди
и в главата ми е мъртва зона,
ти обезщетения ми дължиш,
защото аз без глава не мога.
Всичките ми мисли, които открадна,
да върнеш до една си задължена,
ако продължавам да страдам,
ще искам за себе си отмъщение.

Ако си ми душата покварила
и сега отвътре съм като кош,
и цялата болка въз мене стоварила,
връщайки чувството да съм лош.
Добавям и сърцето в присъдата,
дължиш ми обезщетения за вреди -
защото заради тебе изпъдих го,
нека видим какво съдът ще реши.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...