Nov 29, 2011, 11:27 AM

Обезщетения

  Poetry
999 0 0

Ако си ми стоварила вреди
и в главата ми е мъртва зона,
ти обезщетения ми дължиш,
защото аз без глава не мога.
Всичките ми мисли, които открадна,
да върнеш до една си задължена,
ако продължавам да страдам,
ще искам за себе си отмъщение.

Ако си ми душата покварила
и сега отвътре съм като кош,
и цялата болка въз мене стоварила,
връщайки чувството да съм лош.
Добавям и сърцето в присъдата,
дължиш ми обезщетения за вреди -
защото заради тебе изпъдих го,
нека видим какво съдът ще реши.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...