19 oct 2007, 9:56

Обеззеленяване

  Poesía
647 0 10
 

Лятото си тръгна уморено от лицето ми

преди да ме настигне подранила есен.

И пролет също не успя да ми се случи

под зимно одимените ми мигли.


Есента увяхва с калните си пръсти

зелени цветове (в това число очите ми).

И зимата от мен не се вълнува,

не ми остана нищо за измръзване.


Годишни времена щафетно се редуват

в умерено щастливия ми климат.

Бабо, ще ми свариш ли конфитюр от слънце?

Не искам любимото ми жълто да е дюля.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...