19.10.2007 г., 9:56

Обеззеленяване

644 0 10
 

Лятото си тръгна уморено от лицето ми

преди да ме настигне подранила есен.

И пролет също не успя да ми се случи

под зимно одимените ми мигли.


Есента увяхва с калните си пръсти

зелени цветове (в това число очите ми).

И зимата от мен не се вълнува,

не ми остана нищо за измръзване.


Годишни времена щафетно се редуват

в умерено щастливия ми климат.

Бабо, ще ми свариш ли конфитюр от слънце?

Не искам любимото ми жълто да е дюля.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...