19 окт. 2007 г., 09:56

Обеззеленяване

642 0 10
 

Лятото си тръгна уморено от лицето ми

преди да ме настигне подранила есен.

И пролет също не успя да ми се случи

под зимно одимените ми мигли.


Есента увяхва с калните си пръсти

зелени цветове (в това число очите ми).

И зимата от мен не се вълнува,

не ми остана нищо за измръзване.


Годишни времена щафетно се редуват

в умерено щастливия ми климат.

Бабо, ще ми свариш ли конфитюр от слънце?

Не искам любимото ми жълто да е дюля.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...