19 окт. 2007 г., 09:56

Обеззеленяване

646 0 10
 

Лятото си тръгна уморено от лицето ми

преди да ме настигне подранила есен.

И пролет също не успя да ми се случи

под зимно одимените ми мигли.


Есента увяхва с калните си пръсти

зелени цветове (в това число очите ми).

И зимата от мен не се вълнува,

не ми остана нищо за измръзване.


Годишни времена щафетно се редуват

в умерено щастливия ми климат.

Бабо, ще ми свариш ли конфитюр от слънце?

Не искам любимото ми жълто да е дюля.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...