Лятото си тръгна уморено от лицето ми
преди да ме настигне подранила есен.
И пролет също не успя да ми се случи
под зимно одимените ми мигли.
Есента увяхва с калните си пръсти
зелени цветове (в това число очите ми).
И зимата от мен не се вълнува,
не ми остана нищо за измръзване.
Годишни времена щафетно се редуват
в умерено щастливия ми климат.
Бабо, ще ми свариш ли конфитюр от слънце?
Не искам любимото ми жълто да е дюля.
© Мария Василева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
