4 mar 2009, 9:48

Обич

  Poesía
881 0 3

      ОБИЧ

 

 Моят свят - толкова малък,

 толкова крехък,

 толкова лесно раним,

 към душата ти все се стреми -

 по пътеки затрупани,

 по надвесени склонове -

 не подбира!

Тя за болката своя мълчи,

 твоята радост готова да пази.

 И върви ли, върви,

 във деня ти огромен

 да намери местенце.

 О, недей ме гони!

 Във спокойния глас на очите ми

 ще намериш за себе си

 толкова обич и нежност.

 

 Непокорно, непитащо,

 все за тебе се бори сърцето ми!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Бързева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...