4 mar 2009, 9:48

Обич

  Poesía
884 0 3

      ОБИЧ

 

 Моят свят - толкова малък,

 толкова крехък,

 толкова лесно раним,

 към душата ти все се стреми -

 по пътеки затрупани,

 по надвесени склонове -

 не подбира!

Тя за болката своя мълчи,

 твоята радост готова да пази.

 И върви ли, върви,

 във деня ти огромен

 да намери местенце.

 О, недей ме гони!

 Във спокойния глас на очите ми

 ще намериш за себе си

 толкова обич и нежност.

 

 Непокорно, непитащо,

 все за тебе се бори сърцето ми!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Бързева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...