ОБИЧ
Моят свят - толкова малък,
толкова крехък,
толкова лесно раним,
към душата ти все се стреми -
по пътеки затрупани,
по надвесени склонове -
не подбира!
Тя за болката своя мълчи,
твоята радост готова да пази.
И върви ли, върви,
във деня ти огромен
да намери местенце.
О, недей ме гони!
Във спокойния глас на очите ми
ще намериш за себе си
толкова обич и нежност.
Непокорно, непитащо,
все за тебе се бори сърцето ми!
© Елена Бързева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
