Mar 4, 2009, 9:48 AM

Обич

  Poetry
880 0 3

      ОБИЧ

 

 Моят свят - толкова малък,

 толкова крехък,

 толкова лесно раним,

 към душата ти все се стреми -

 по пътеки затрупани,

 по надвесени склонове -

 не подбира!

Тя за болката своя мълчи,

 твоята радост готова да пази.

 И върви ли, върви,

 във деня ти огромен

 да намери местенце.

 О, недей ме гони!

 Във спокойния глас на очите ми

 ще намериш за себе си

 толкова обич и нежност.

 

 Непокорно, непитащо,

 все за тебе се бори сърцето ми!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Бързева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...