Обич
ОБИЧ
Моят свят - толкова малък,
толкова крехък,
толкова лесно раним,
към душата ти все се стреми -
по пътеки затрупани,
по надвесени склонове -
не подбира!
Тя за болката своя мълчи,
твоята радост готова да пази.
И върви ли, върви,
във деня ти огромен
да намери местенце.
О, недей ме гони!
Във спокойния глас на очите ми
ще намериш за себе си
толкова обич и нежност.
Непокорно, непитащо,
все за тебе се бори сърцето ми!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Бързева Всички права запазени
