4 мар. 2009 г., 09:48

Обич

886 0 3

      ОБИЧ

 

 Моят свят - толкова малък,

 толкова крехък,

 толкова лесно раним,

 към душата ти все се стреми -

 по пътеки затрупани,

 по надвесени склонове -

 не подбира!

Тя за болката своя мълчи,

 твоята радост готова да пази.

 И върви ли, върви,

 във деня ти огромен

 да намери местенце.

 О, недей ме гони!

 Във спокойния глас на очите ми

 ще намериш за себе си

 толкова обич и нежност.

 

 Непокорно, непитащо,

 все за тебе се бори сърцето ми!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Бързева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...