4 мар. 2009 г., 09:48

Обич

883 0 3

      ОБИЧ

 

 Моят свят - толкова малък,

 толкова крехък,

 толкова лесно раним,

 към душата ти все се стреми -

 по пътеки затрупани,

 по надвесени склонове -

 не подбира!

Тя за болката своя мълчи,

 твоята радост готова да пази.

 И върви ли, върви,

 във деня ти огромен

 да намери местенце.

 О, недей ме гони!

 Във спокойния глас на очите ми

 ще намериш за себе си

 толкова обич и нежност.

 

 Непокорно, непитащо,

 все за тебе се бори сърцето ми!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Бързева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...