12 feb 2014, 15:17

Обич

1.2K 0 0

Къде си, обич моя? Измина толкова време.

През което те обичах и винаги ще те обичам.

Не спирам да те търся сред звездите и луната.

А болката... невъзможно е да премине.

 

Със тебе изпариха се всички мечти.

Една отминала обич угасна като догаряща свещ.

Но сега е самотата, повече болка... тъга

и безброй сълзи, че не ще се върнеш ти.

 

Всяка вечер си в мислете ми.

Толкова близко те чувствам, погледът страстен,

усмивката - така специална, а сега, всичко се

превърна в спомен на една отминала обич.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станимир Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...