Feb 12, 2014, 3:17 PM

Обич

  Poetry » Love
1.2K 0 0

Къде си, обич моя? Измина толкова време.

През което те обичах и винаги ще те обичам.

Не спирам да те търся сред звездите и луната.

А болката... невъзможно е да премине.

 

Със тебе изпариха се всички мечти.

Една отминала обич угасна като догаряща свещ.

Но сега е самотата, повече болка... тъга

и безброй сълзи, че не ще се върнеш ти.

 

Всяка вечер си в мислете ми.

Толкова близко те чувствам, погледът страстен,

усмивката - така специална, а сега, всичко се

превърна в спомен на една отминала обич.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станимир Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...