12.02.2014 г., 15:17

Обич

1.2K 0 0

Къде си, обич моя? Измина толкова време.

През което те обичах и винаги ще те обичам.

Не спирам да те търся сред звездите и луната.

А болката... невъзможно е да премине.

 

Със тебе изпариха се всички мечти.

Една отминала обич угасна като догаряща свещ.

Но сега е самотата, повече болка... тъга

и безброй сълзи, че не ще се върнеш ти.

 

Всяка вечер си в мислете ми.

Толкова близко те чувствам, погледът страстен,

усмивката - така специална, а сега, всичко се

превърна в спомен на една отминала обич.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станимир Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...