12 февр. 2014 г., 15:17

Обич

1.2K 0 0

Къде си, обич моя? Измина толкова време.

През което те обичах и винаги ще те обичам.

Не спирам да те търся сред звездите и луната.

А болката... невъзможно е да премине.

 

Със тебе изпариха се всички мечти.

Една отминала обич угасна като догаряща свещ.

Но сега е самотата, повече болка... тъга

и безброй сълзи, че не ще се върнеш ти.

 

Всяка вечер си в мислете ми.

Толкова близко те чувствам, погледът страстен,

усмивката - така специална, а сега, всичко се

превърна в спомен на една отминала обич.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станимир Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...