20 jul 2016, 21:31

Обич

  Poesía
782 0 3

Човек  и сам

може да обича!

Пътечката малка

спомените скрила.

Цветенцата китни

ухаещи на обич.

Миговете свидни

скъпи са ми те.

Годините с него

обичта голяма.

Нашият си ден,

измислен от мен.

Даваше ми всичко

що душата иска.

Обич, усмихни се!

Ти бе щастлива,

толкова голяма,

вярна и засмяна.

Вселената е малка

да те приюти,

толкова чаровна,

единствена си ти!

Тръпките прекрасни,

дните с мечти

с обич изживяни.

Той това, никога

не може да ограби.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...